Болка. “Раждаме се с нея и умираме с нея”, казват. Но не казват, че с нея живеем! Не ни учат каква е, колко лица има, нито на какво е способна.
“Пази се”, казват! Но от какво и защо?
“Избягвай я”, казват! Но трябва ли наистина?
Болката човече, я носим с нас, тя е част от нас, част от това да си човек, и ако се замислиш, ще откриеш, че тя те кара да се чувстваш жив!
Болката може да те озлоби, но знаеш ли, може и да те облагороди!
Разбира се, че ти решаваш по кой път да вървиш. Лесно е да си зъл, по – трудно е да си благороден и смирен! Болка имаш не само ти, всеки го боли!
Болката говори, понякога крещи, а понякога шепти, но винаги напомня, че е с теб! Ако се научиш да я чуваш, да я изслушваш, да и даваш внимание, да я приемаш, ще се научиш и да Живееш!
Ако се научиш да я споделяш, ще те боли по-малко!
Ако се научиш да я виждаш у другите и да я усещаш, ще си повече човек, повече Жив, повече благороден!
Болката не е твой враг, не е нещо, от което да бягаш или да се страхуваш!