Май твоето истинско Аз – онова смачканото, избутано, паднало долу в ъгъла, се е опитвало да ти каже нещо отдавна. А ти от също толкова отдавна си се опитвал да го накараш да мълчи. Твоето Его му е казало да не говори, че то знае всичко, знае какво трябва да искаш, какво да мислиш и как трябва да изглеждаш. Но май е дошъл онзи момент, в който истинският ти Аз не е можел повече да мълчи и ти е зашлевил шамар в лицето, нали? Проговорил ти е със симптомите на тялото, не е намерил друг начин да го чуеш. Паник атака! Езикът на тялото е всъщност езикът на истината, която не можеш да накараш да замълчи и този път не можеш вече да се правиш, че не разбираш. Въпреки че знам – ще се опиташ да го направиш пак – да го накараш да замълчи. Ще намериш начин – ще си налееш в чашата питие като се прибереш вечер след работа, ще изпиеш някое хапче. Имаш варианти, но докога ще можеш да го караш да мълчи? Сякаш е време да събереш смелост и с много обич да чуеш какво има да ти каже, какво е посланието зад симптомите.

Психотерапията не е най-гладкият път, но е този процес, в който с любов и много смелост да се обърнеш към себе си най-накрая. Да се чуеш, не само да слушаш, но да чуеш, разбереш, осмислиш, осъзнаеш истински и да си подадеш ръка. Може би в началото няма да знаеш какво да очакваш, ще имаш грешни очаквания. Може би ще ти се иска да прехвърлиш твоята отговорност на психотерапевта или ще ти се иска да му придадеш някоя магическа, тайнствена сила. Колко удобно би било това всъщност – ей сега ще ти забърка някоя отвара, симптомите ти ще изчезнат с магическа пръчка и всичко ще бъде както си е било. Нали само това искаш – да ги накараш да мълчат? Но това ще е пак твоето Его, което още веднъж ще е глухо, още веднъж ще поиска да затвори устата на онзи, смачкания Аз. Казваш, че си готов на всичко, а готов ли си да се срещнеш със себе си?

Психотерапията е един от най-смислените разговори със себе си. Това е разговорът, при който ти трябва да си позволиш да дадеш думата на онзи избутания в ъгъла Аз и да чуеш какво има да ти каже. А той има да ти казва много, защото е мълчал дълго. Или по-скоро е говорил дълго, без да има кой да го чуе. Психотерапията е път, по който вървиш заедно със своя психотерапевт ръка за ръка към автентичния себе си. Това е процес на правене, процес на любов най-вече към себе си, процес на изцеление. Тук няма магически пръчки.

Аз извървях пътя от “Не искам да те чуя!” до “Благодаря ти, че ми го изкрещя и ме застави да те слушам”!