Полет

Навън е пролет
И в мен цъфти.
Съзирам птичи полет
И нещо във душата ми започва да трепти
Оглеждам се наоколо –
Търся нещо изгубено
И питам се: потокът ли
Отнесе сърцето ми влюбено?
Как искам да запея.
Да затанцувам с песента.
Тъй, както птичките се реят –
Във синевата, без да ги е страх.
Но сълзи във очите ми напират
Без да мога да ги скрия…
Не птица дългокрила,
А обикновен човек съм аз.

Опит

Как иска ми се да умея
Себе си да изразявам с лекота.
И с пълен глас да мога да запея,
Да се разкрия пред света.
Уви, това е много трудно
И непосилно ми се струва чак,
Но моята човешка съвест будна
Тихо ми нашепва: Опитай пак! Опитай пак!
Събирам смелост, броя до три…
И с любопитство се поглеждам отстрани.
Човек съм аз и горд съм от това.
Ще продължавам да опитвам себе си да изразя.