Малките деца, макар и да не използват думи, далеч не са безпомощни в изразяването си – те използват средства като плач, хвърляне на играчки, удряне на някого. Каквото и изразно средство да използва детето, то има за цел да ни каже нещо, а не да ни тормози или манипулира.

Когато детето прояви форма на агресия, то действа по начин, за който има капацитет в дадената възраст, но често бива открито критикувано, унижавано, наказвано, овикано, заради поведението си, което съответният възрастен е определил като лошо поведение. Някои възрастни пък са възприели по-специфичен начин на говорене и поведение, който на пръв поглед изглежда „мек“, но отдолу намерението е същото. И в двата случая  възрастният проявява садизъм към детето, независимо дали е открито или рафинирано.

За да изгради висока самооценка и да е самостоятелно, едно дете трябва да опознае себе си (своите потенциал, ограничения, мисли, чувства), както и да се чувства ценено и обичано от родителите си. През първите си години детето учи не чрез уроци, а чрез трупане на собствен опит, от който само да научи за желаните и нежаланите последствия. Отнема години на едно дете докато се научи да изразява агресията си конструктивно, и то само при условие, че родителите му проявят разбиране към него. Ако едно две-три годишно дете ухапе другарчето си, то може да е от гняв за нещо, което другарчето е направило. Полезното в тази ситуация би било възрастният да запази спокойствие и да попита детето какво иска. Истинският интерес, обаче, проличава, когато детето ухапе нас и реагираме по същия начин, както и когато ухапе някой друг. Казване на НЕ с категоричен тон „Това ме боли. Спри!“ няма да нарани детето. Дори и да изкрещим „Ох, боли ме“, детето може да се стресне, но спонтанната ни реакция няма да го нарани, защото посланието е от първо лице. По този начин показваме и че сме човешки същества, а именно това имат нужда да виждат децата.

Едно дете може да прояви агресия към родителите си и ако се чувства игнорирано и незначимо за тях, или свръхконтролирано и задушавано.

Детските градини и училищата също играят важна роля за развиването на здравата агресия на децата. И в двете институции условията са сходни – много деца на едно място т.е. пространството е ограничено и нивото на шум е високо; всяко дете е различно, но никое не може да избере с кои деца да е в една група/клас; има много правила и авторитарност. Обяснимо е децата да се чувстват фрустрирани в такива условия и да стават агресивни, но учителите, вместо да проявят разбиране и да помогнат на децата, налагат табу на агресията, независимо под каква форма е и какви са причините за проявата й.

Конфликт между деца може да се появи и в резултат на съперничество. Най-често това се случва в семейства с повече от едно дете. Дали децата ще се разправят чрез боричкане, каране или рафинирано, родителите е добре да внимават с намесата си в такива ситуации, независимо колко им да се иска мир и спокойстви вкъщи, защото има риск да дадат послание, че отговорността за разрешаването на спора е на родителя. Родителят може да даде насоки на децата си за конструктивно разрешавене конфликти, но би било вредно, ако вземе нечия страна. Когато навлязат в пубертета, борбите секват, а децата вече са изградили приятелска връзка.

Децата не правят разлика между поведението си и своята същност (впрочем, за немалко възрастни „отхвърлят поведението ми в момента“ е равнозначно на „отхвърлят ме мен като личност“). Когато критикуваме проявата им на агресия, независимо дали е с викове или със сладникъв тон, те го приемат лично и смятат, че нещо с тях нещо не е наред, и това влияе на самооценката им. Такава реакция детето приема и като „нямам право да съм фрустриран, нито пък да го изразявам“. От трупане на подобен опит, агресията на детето започва да се изражда и да се проявява деструктивно по 2 начина – в случай на разбунтуване, проявява садизъм, а в случай че се пречупи, проявява мазохизъм, като двете крайности могат да се сменят. И двете крайности при децата са реакция, а не техен замисъл.

Децата, които проявяват садизъм, са социално неприемливи, но всъщност те са неудобни на възрастните, защото са видимо доказателство за нечии неспособности за истинска грижа за деца, а понякога дори и липса на желание. Доста възрастни всячески се опитват да „превъзпитат“ тези „неприемливи“ деца, а методите, които използват, често са още по-груби, по-унижаващи и по-потискащи за децата отколкото методите, които са използвали срещу здравата им агресия. Тези възрастни отново не се интересуват от детето и търсят „укротяване“ веднага, при което ефектът е само временен и е за сметка на детето, вместо да потърсят корените на поведението и намерят дългосрочно решение, което да е полезно за детето. Не са малко случаите на заплахи като „Ела тук веднага, ще те смачкам!“ или обвинения като „Не прави така! Излагаш ме!“

А що се отнася до децата, които проявяват мазохизъм – много възрастни ги определят като „послушни“ и сякаш ги издигат на пиедестал. Така те подкрепят и стимулират поведение, което води до саморазрушение, а едно дете е готово на много неща, за да направи родителите си щастливи, защото за него щастието им е изключително важно (за съжаление, обаче, не за всички родители можем да кажем, че им е изключително важно щастието на децата им). Някои родители дори биха се потупали по рамото, че са отгледали „добро“ дете. Отново детето е извън фокус и малко са възрастните, които истински биха се заинтересували какво всъщност се случва в душичката на тези деца. Все пак да не забравяме, че колкото повече по-мазохизъм проявява едно дете, толкова е по-лесно за контролиране.

Деструктивната (както навън навън, така и навътре) агресия на детето е само симптом. Причините най-вече са в семейната среда, но не малка роля играят и детската градина, училището и приятелите извън тези институции. Ако родителите не изградят връзка с детето си, не прояват истински интерес да разберат какво се случва с него и не направят необходимите промени, то проявлянията на садизъм и мазохизъм от страна на детето ще продължат и в един момент ще се превърнат в тенденция. Независимо от начина, по който децата изразяват агресията си, тя цели да ни даде послание, а дали ще разберем това послание, зависи от отношението ни към тях.