Мисля, че е крайно време да има реабилитация на явлението агресия /също и гняв/. Защо ли? Защото е това е жизнено важно! Не се и съмнявам обаче, че както невежите, повтарящи автоматично неща, за които не полагат и минимум собствени усилия, за да осмислят, така и съзнателно таящите неприязън и враждебност под маската на морализъм и лицемерие, ще продължават да повтарят с жертвен патос или с „вдъхновението“ на премъдри, колко лошо е да си агресивен и гневен – пропускайки обаче да уточнят, че става въпрос евентуално за изкривената, деформираната, грозна и разрушителна проява на агресията и гнева, а не изобщо за тях, изначално. Ами…това е удобна, манипулативна и нечестна „позиция“, която трябва да вмени чувство за вина и водещата след него покорност и конформизъм. Обаче, за сведение на проповядващите многознаещи за това колко е лошо да сме агресивни, такива няма да бъдем само след като умрем /или пък точно това се иска – уж живи, но всъщност мъртви/.

Агресия – това е самият Живот, жизнена сила, с която човешкото същество не просто съществува, а с която да развива потенциала си, да се заявява, отстоява, себеуважава, себереализира – с аргументите на ресурсите си. Здрава агресия е когато е нужно да казваш НЕ или ДА, да бъде казано, но в съответност с вътрешната убеденост и категоричност. Здрава агресия е правото на жизнеутвърждаващи избори, решения и действия, въпреки недоволството на…. Здравата агресия всъщност води към интегритет, емоционална интелигентност и вътрешна свобода! Здраво агресивният е неудобен, защото знае кой е и какъв е и като такъв трудно би могъл да бъде изнудван, манипулиран, контролиран – или с други думи, да му бъде откраднат Живота.

Когато здравата агресия е потисната, отречена, „забранена“, тя се изражда в своето грозно проявление – садизма и мазохизма – и да, тази агресия е зловредната. Там, където „извора“ на живота и естествената енергия е затлачен, човек ще се чувства безсилен и точно това ще се прояви като насилие – навън като садизъм или навътре като мазохизъм. Това е вид пораженчество на осакатеното човешко същество, което дълбоко в себе си знае и копнее да се върне към изконното си право да бъде здраво агресивно, но пък така рискува да бъде отхвърлено от онези, които го „харесват и обичат“ такова – хрисимо, отрекло се от себе си, изгубено и удобно.

Ами гневът? И за него колко се е изговорило – колко е лошо да сме гневни. Че трябвало винаги, независимо какво става, да сме спокойни, над нещата, позитивни и т.н. подвеждащи глупости. Разбира се, че е желателно за цялостното ни здраве да бъдем уравновесени и стабилни, но това няма как да стане с игнорирането на гнева и с „позитивното мислене“. Негативното и позитивното са две части на цялостната картина. /Знаем, че снимките имат първо негатив, който се проявява, за да се види заснетото./ Забраната на гнева идва с манипулацията – ако си гневен, значи си лош. Спомням си една мисъл на Уди Алън – „Аз не проявявам гняв, аз си отглеждам тумор“.

Има здравословен гняв и това е правото, когато е необходимо, да се ядосаш и категорично да отхвърлиш нещо или някого, за да защитиш себе си, във всякакъв смисъл.

Раждаме ме с естествеността и природността на човешко същество, с пълния потенциал да бъдем здрави, щастливи, успешни. Радост или отчаяние, свобода или покорно „удобство“, здраве или болест – избори, жизненоважни, екзистенциални! И всеки има правото на избор. Аз, като психолог, храня надеждата, че все повече хора ще правят избора да бъдат радостни и здрави!