„Аз съм вярващ/а и това ми помага!“ – често чуваме тази фраза, едва ли не молитва, от хора изпаднали в трудна житейски ситуация. Но в кого, какво или кой е тази вяра?
Някои хора вярват в магии, други в митични сили и същества, а трети не само вярват – те се уповават на Бог.
Общото между всички тези символи на вярата, е че те имат силата и привилегията да  „наказват“ лошите и да „поощряват“ добрите. Тези „съдници“ държат щастието ни в ръцете си, те контролират живота ни. Те и само те са отговорни за всяка наша усмивка и/или сълза. Те са тези свръх сили, извън и над нас, пред които можем само да благоговеем и на които е редно да се покланям и подчиняваме.
Но за мен има още един символ на сила и власт над човешката съдба – Волята. Волята е една такава по-особена човешка способност изразяваща се в умението да живеем с лекота.
„Поклонниците“ на Волята, или е по-редно да кажа притежателите й, не са хора които водят лесен живот, в който  липсват трудностите и страданието. Те не живеят без усилия, а без насилие. При тях жизнената енергия протича свободно, насочена в посока по техен избор. Това са хората вярващи в себе си, в уменията си, знанията си, силата си, в собствените си ресурси.
Това са хора взели уроците от минали грешки и превърнали ги в сила за бъдещи изпитания.
Хора носещи в себе си огъня на обичта и топлят „зъзнещите“. Хора, които застават смело зад  думите и действията си, носят с гордост белезите от раните си и символите на щастието си.
Тези хора вярват, че се грижат за усмивките и сълзите си. Те вярват, че управляват живота си. Това са хората, които са уверени в себе си и се уповават на себе си, защото знаят че са способни… и това им помага!