Не, 14 февруари не е празник на любовта. Днес е празник на боядисаните гумени сърца. На изкуствения блясък, на балоните пълни с илюзии за щастие. На фалша. Ако не беше така, нямаше да издигаме обичта в култ, в студен, опредметен ритуал, а щяхме да живеем чрез нея. Всеки ден. Дори в моментите, в които ни се струва, че тя безвъзвратно си е отишла. Защото да обичаш себе си или някого означава да казваш “да” на живота, да уважаваш, да цениш, въпреки миговете на страдание. За жалост вместо това, ние, възрастните, предпочитаме да играем в маскараден спектакъл на име “розова романтика”, но едни други хора, малки хора, страдат и попиват от нас жестоката истина – че не умеем и не искаме да обичаме.

Сигурно ви се е случвало да чувате изказвания от типа “детето ми не е лишено от нищо, но е агресивно, тъжно, не отлепя очи от телефона” – разновидности и варианти, колкото щете. Ако има радар за НЕобич, той несъмнено е в ръцете на невинната детска същност. Тя пък, казват, се ражда от и чрез любов. Дали и доколко е така, предпочитам да не коментирам от уважение към децата, които не заслужават отговора. Също като плюшените играчки, които си разменяме днес, тях сякаш ги възприемаме като предмети, остойностяващи нас самите. Като бижута – украса, допълваща величествения трон, от който ги гледаме.

Да се върнем към началото – не, днес не е ден на любовта. Днес празнуваме неспособността си да обичаме. И докато във фалшивия свят на “големите” си разменяме гумени сърца, във вселената на “малките” се случва най-страшното престъпление – посланието, че душата няма значение. Важно е как си опакован и какво имаш. И после, когато пораснеш, ще срещнеш “рицар на бял кон” или розова принцеса. Ще ядете, ще пиете, на 14 февруари ще си купите куверт в скъп ресторант, ще си размените по едно гумено сърце и ще се снимате, за да докажете пред света онова, в което дълбоко не вярвате – любовта.

Ще завърша с нещо малко по-оптимистично. Защото понякога има път назад. Защото съм убеден, че ако всеки от нас поне за малко се качи на влакчето към собственото си детство, ще си спомни за онази спонтанност, за виталността, която осмисля понятието обич. И днес, на 14 февруари, може би ще подари на някого парченце от душата си – с поглед, с жест, с топлина. Без грим и без фалш. Без гумени сърца.