„Децата са нашето бъдеще“ – израз, колкото кух и безсмислен, толкова и лицемерен и опасен. Някой дали е питал децата за мнението им по въпроса! Дали децата всъщност не искат само да са настоящето и в настоящето на възрастните. Но… както често се случва, биват манипулативно и безотговорно принудени да живеят онзи „свой“ бъдещ живот, който, оказва се често, не е техният. Живот, програмиран от недостатъците, предразсъдъците, амбициите или „тънките сметки“ и интереси на възрастни, които твърде късно осъзнават, че са нямали свой живот и се изпълват с огорчение, озлобление, гняв и безнадеждност (или ще е по-правилно да се каже ненадеждност).

Такива хора, за които младостта, а с нея и многото възможности, си отива или вече си е отишла, не са направили нищо, за да привнесат сладост и радост в живота си, а той, животът, вече отминава. Дават си сметка, че тяхното съществуване е било без смисъл, без пълнота, без отговор на въпроса – „ти кой и какъв беше?“ Те най-вече са гневни, негативни, отровни, оплакващи се. Раздават и налагат морализми и правила, чиято единствена цел е да задушават радостта и живота в децата и по-младите. Да си го кажем направо – такива възрастни толкова завиждат, че се дразнят когато децата играят, пеят, танцуват, викат, когато са щастливи, а пък младите – те винаги грешат. И вместо с мъдрост от смисления си житейски опит, която да предложат, те присъстват с огорчението, озлоблението и гнева си, с които наказват другите за собственото си невежество, малодушие и пропилян живот. Горко на децата и внуците им, които отново ще са принудени да са „тяхното бъдеще“ или да си го кажем – ще са длъжни да изкупват с отказване от свой живот греховете за неизживения радостно и пълноценно на залязващите безславно и яростно „хора“.

Но има и родители, за които детето е цел, не средство, за които са важни заложбите, природата, нагласите, темперамента на детето. Тези родители се отличават с високо ниво на личностна сила и зрялост, интелект, умения да създават и подържат удовлетворителни отношения, да черпят вдъхновение и мотивация за високо качество на живота си от смелостта да го живеят смислено и пълноценно. Тези родители са умни – те знаят, че радостта от собствения им живот учи децата им на оптимизъм, надеждност и обич към живота. Те ще се радват, когато децата им поемат по своя си път, подготвени да бъдат себе си и да живеят наистина своя си живот. Няма да преживеят „синдрома на празното гнездо“, напротив, ще се радват на новия етап в живота си, който отново ще изпълнят със смисъл и съдържание – просто защото самите те са продуктивни и не са използвали децата си да запълват празнотата в тях. Ще са готови с мъдрост и благост да обогатят живота и на внуците, отново без да губят от фокус собствената си личност. Това е случаят на хора, които не са пропиляли живота си. Живели са го честно, смело, борбено и той е такъв, какъвто го искат и могат. За такива хора казваме, че са млади по дух. Те излъчват стабилност, остаряват красиво, достолепно и се радват, че са в етап от живота си, когато „берат златни плодове“ и щедро ги раздават – ей така, за да им е сладко и радостно на другите, особено на децата и младите.