Пълнокръвният живот е движение, задвижване на ума, на сърцето, на цялото човешко същество. Задвижване към най-съкровените ни дълбоки потребности от обич, принадлежност, доверие, интимност, уважението към тях и задоволяването им по един съответен на нашата автентичност начин.

Всеки човек е извор на енергията на живота, можем да я наречем жизнена или сексуална енергия, влагайки в понятието сексуалност смисъла за цялостния израз на личността, а проявлението в сексуалното общуване е само следствие от енергията, която управлява човека или от енергията, която човек управлява. Между двете съждения има основна разлика.

Жизнената енергия е изключително мощна и когато не е блокирана налице е  здрава, обективна преценка на реалността, автентичен контакт със собствените потребности и чувства, способност за дистанциране от ирационалните страхове.

 

Как можем да усетим, че енергията ни е блокирана?

Идентифицирането на наличие на ирационални страхове ( страх от свобода, страх от отговорност, страх от отдаване ), които управляват живота, и които водят до обмислянето на събития по ирационален начин или избягвани, е от основно психотерапевтично значение  по посока на осъзнаването как така се отдалечаваме от собствените си човешки потребности.  Много хора искат да бъдат свободни например, но поради ирационални страхове като страх от отговорност, от самота, страх да не изоставят или да не бъдат изоставени, остават вкопчени и инфантилни. Всъщност затова всичките тези страхове се наричат ирационални, те нямат връзка с рационалната действителност, формирани в детството, все още имат контрол върху живота. Затова е толкова важно да бъдат осъзнавани, няма как да се освободим от нещо, за което не знаем.

Блокирана, жизнената енергия носи своя мощен заряд, но той вече е пропит с омраза и завист към здравото и всички негови проявления. Тъжно, но в личен и обществен план могат да се посочат многобройни примери за това, как действия с идеята „ това е за добро “, всъщност крият истинския мотив отдолу за власт и контрол:

Нагледен пример е крайно садистичното възпитание на деца, при което те биват малтретирани за „ тяхно добро “. Друг пример, изключително често срещан в обществото ни, е използването на детето като средство, за да се накаже партньора: под маската на

„ това е най-доброто за детето“ без всякакви логични аргументи това остава всъщност стремеж, желание да се накаже садистично другия.

Блокираната жизнена енергия всъщност убива истинския живот в нас и ни управлява без дори да осъзнаваме това. Струва си да се запитаме: проявяваме ли враждебност, искаме ли да наложим на останалите своя светоглед, смятайки го „ божа истина “, злословим ли, морализатори ли сме, проявяваме ли тенденция за власт и контрол над останалите. Ако отговорът е да, то ние не живеем пълнокръвен живот, а подтискаме автентичния живец и казваме НЕ на живото, не на естествеността. Ако сме напълно в контакт със собствените си потребности и обичаме себе си, за какво тогава ще ни е нужно да убеждаваме останалия свят в своята истина, защо ще ние необходимо да сеем омраза и да изливаме садизма си върху по-слабите, най-вече децата, които са въплъщение на красотата и естествеността. Отговорът е: защото мразим себе си, мразим живото и искаме да го унищожим навсякъде около нас. А толкова да копнеем за него!

Един истински щастлив човек няма потребност да прокламира какви трябва да бъдат хората, как трябва да живеят и какви ценности трябва да изповядват, защото той си е самодостатъчен и знае истината, своята истина. В състояние е да различи истински доброто от злото и да живее живота си така, че да бъде достоен пример за проявленията на красотата, обичта, състраданието и смелостта. А който има сетива, ще види това и ще направи най-важния лично-интимен избор: как да живее живота си, как по здрав начин да управлява своята енергия и това е разликата между двете: дали енергията управява нас или ние управляваме енергията си.

Здравите хора управляват ( не контролират и не подтискат ) енергията си и са ориентирани както към подобряване на собствените си условия на живот, така и на тези на останалите хора без да натрапват своята житейска философия, тъй като са наясно, че техните мотиви са само техни. Способни са на истинско даване и съзидателност. Дори и да се проявят ирационални страхове и склонности, здравият човек е в състояние да се справи с тях чрез логични аргументи, тъй като той е мотивиран от здрава преценка на реалността и способен да се задвижва истински. И това е способност на личността, което няма директна връзка със социални постижения и множество активности. Защото можем да се на върха на социалната пирамида, успешни, активни, а вътрешно много тревожни и блокирани. А може би не. Всеки може да намери личния си отговор, но за да е истинския отговор, следва да е безпощадно честен към себе си и да умее да проявява истинска смелост.