Благо-дар-ност – означава способност да дариш благо. Следователно включва три елемента: благо – съществително, което е същността, сърцевината на даряването – глагол, което е действие като проява на способност – качество на личността или казано по друг начин – качественост на личността.

Благодарността: да дариш благо на някой, който ти е дарил благо, е отзвукът, който е отекнал в душата ти от това, което ти е дадено. А какво е благото, което ти е дарено? То се изразява в съвкупността от мислите, чувствата и усилията, насочени към другия човек. Дори и да се отнася до нещо материално, зад него се крие по-дълбок смисъл: признанието, че те има, че си видян, че си важен, че си значим за някого. И какво благо даряваш ти: всъщност отново признанието на другия, че е видян и утвърден в съществуването си.

Ако човек не е благодарен, дали даряването е отекнало в него, дали е докоснало душата му, т.е. дали го е оценил, дали е осъзнал неговата стойност? А стойността му се състои не в конкретната материална или пък психическа подкрепа – те са израз на отношението към другия. То е да виждаш другия – това, което е направил, но най-вече самия него. Ето защо благодарността е акт на признание на другия. Но за да можем да уважаваме другите, първо трябва да уважаваме и ценим себе си – само тогава ще сме способни да осъзнаем усилията, времето, пространството, което другият е отделил в собствения си живот за нас, да оценим това, че някой е направил място в живота си за нас.

Даряването е действие, задвижване към другия. Ето защо благодарността, както и любовта, всъщност е глагол. В този смисъл благодарността е връзка – връзка между две души: когато една ръка е протегната към теб, и ти да протегнеш своята. Тя е нашият отговор на другия и взаимен обмен, израз на естествения поток на енергията, на движението на живота: вземане-даване, навътре-навън. Ако това движение се блокира някъде, се проявява болест, която компенсира тази недостатъчност.

Благодарността като цяло е способност, качество на личността – тя е израз на способността ни да даваме, а следователно на пълнотата и пълноценността ни. Защото за да даваш, трябва да имаш в себе си.

Като лично качество благодарността ни към другите отразява благодарността ни към Живота изобщо – за това, че ни има, че сме тук, че можем да виждаме, чувстваме, докосваме, вкусваме, мислим, творим…, че можем да преживеем това невероятно пътуване, наречено живот. Толкова сме богати, но колко от нас съзнават своето богатство?! За съжаление неосъзнавайки го, ние го пропиляваме безвъзвратно.

Благодарността и неблагодарността са една от границите между победител и жертва, между импулса за живот и импулса за смърт. Защото това са посоки на движение – благодарността в един по-широк смисъл не е нещо конкретно: тя е нагласа към живота, нагласата да оценяваш благата, които са ти дадени. Ако човек няма изначалната нагласа за благодарност към живота, не може да я прояви и в конкретна ситуация. А това, което не оценяваме и приемаме за даденост, рано или късно ще ни се отнеме.

От благодарността ни към живота изобщо произтича всяка друга благодарност като израз на отношението ни към света и другите, но най-вече – към самите себе си и нашето място в него: дали считаме, че ни се дължи, че сме в центъра на света и той трябва да се „върти“ около нас, или сме творци, които сами създават това, което искат за себе си и около себе си.
В този смисъл благодарността е избор – личен и интимен избор. И тъй като е способност, тя може да се развива. Остава въпросът дали искаме, което означава дали виждаме смисъл да я проявяваме в живота си. От отговора, извиращ дълбоко от сърцевината на личността ни, зависи посоката на движението в живота ни. Защото в крайна сметка благодарността е отговор – твоят отговор на Живота. И ако:

Благодарността е осъзнатост.
Благодарността е любов.
Благодарността е принадлежност.
Благодарността е пълноценност.
Благодарността е радост – радостта от изобилието на живота.

Какъв е твоят отговор?