На един приятел

Животът в хората е в различно състояние и за съжаление не всички са истински живи. За да обичаш, да уважаваш, да усещаш връзка с Живота в себе си, около себе си, в другите, трябва да има нещо живо в теб самия.

При психопатите и социопатите това живо в тях е било убито и то когато са били най-беззащитни – те искат да го отнемат и в другите, за да не им напомнят колко са мъртви. При приматите то още не се е родило – затова за тях другите са просто бездушен предмет, който могат да употребят и захвърлят като непотребна вещ.

А понякога живото в човека е ранено. Така сме всички обикновени невротици. И ако страдаш, ако те боли, то знай, животът в теб е жив и ти напомня за себе си. Не се опитвай да притъпиш тази болка с работа, да я удавиш в алкохол, да я забравиш сред хората, да я заровиш под купища вещи… Не, чуй какво ти шепне. Тя е твой приятел. Последвай я и ще те отведе до раната дълбоко в теб, там, където си изоставил най-ценното, което имаш – живота в себе си. Превържи го, прегърни го с двете си ръце и с цялото си сърце. Хвани се за него и здраво се дръж, последвай го и той, Животът, ще те извика за живот, ще те изведе от блатото на саморазрушението и това ще бъде твоето ново рождение.

И само, моля те, не се оправдавай със съдбата, страната, родата… Не си чак толкова специален и съвсем не си изключителен в своето страдание. Огледай се, виж! Милиони страдат като теб, ала далеч не всички имат твоя шанс. Изключение са тези, които не чакат наготово светът да се промени според техните изисквания или някой друг да се погрижи за тях. Изключение са тези, които се захващат за работа и променят себе си. Така че разни обяснения и безброй извинения няма да те оправдаят пред най-строгия, но справедлив съдник – ти самият. И никой друг или нищо друго не може да поставиш на своето място, когато се изправиш пред него в края на това необикновено пътуване. Само ти със себе си.

Е, изборът е твой. Но помни, че животът е единственото, наистина единственото, с което разполагаш на този свят, и съдбата ти е отражение на състоянието му в теб самия. И докато си тук, докато дишаш, докато усещаш пулса на Живота, той е в теб и е жив и имаш всички възможности да се сътвориш отново. Няма какво да губиш, но пък можеш да спечелиш – себе си!