Какъв е спокойният живот? Любов, мир, хармония, красота, отдаденост, ентусиазъм и креативност? Прекрасно звучи и надали има здравомислещ човек, който не желае спокойно и изпълващо с хармония и обич битие. Но здравословният живот предполага също така здравословно отхвърляне.

За да сме способни обаче на това умение първо трябва да разберем какво значи да отхвърлиш здравословно, а за да разберем какво означава това, първо трябва да можем да идентифицираме у себе си нездравословното такова, а пък за да успеем да го направим: необходимо условие е да знаем кои сме, какви сме и какво искаме от живота. И трябва да сме безпощадно честни към себе си.

Мисля, че на всеки му се е случвало да каже в някакъв момент „НЕ“, но да си дадем сметка, казвайки „НЕ“, всъщност какво отхвърляме: нечие поведение, човека срещу нас цялостно, нечия власт, ситуация или нещо вътре в нас и още по-важното: как се чувстваме отхвърляйки. Дали се чувстваме виновни или вътрешно свободни, с ясна позиция и бистър ум? А дали не се чувстваме гневни, дори яростни след нашето така убедително иначе „НЕ“? Защото ако е така, то не сме успели да поставим здрави граници, колкото и да се самоубеждаваме в противното.

Здравословното отхвърляне носи след себе си освобождение и облекчение и всеки човек има право да отхвърля нечие поведение, което убива живота в него по един или друг начин. Този акт може и да е предшестван от чувство на здравословен гняв, но ако е с ясно съзнание и дълбоки аргументи, той винаги носи свобода след себе си.

Ако не сме способни да отхвърлим здравословно, т.е. да сложим ясни категорични граници, защитавайки личността си, първо трябва да си дадем сметка какво у собствената ни личност не сме развили достатъчно, за да го постигнем. Дори да си дадем сметка какви вътрешни дълбоки наши убеждения-предразсъдъци е нужно да отхвърлим първо, за да бъдем способни след това да живеем пълнокръвен живот.

“Така не се прави”, „Ще правиш, каквото ти казвам“ , „Така трябва да бъде. Точка.“, „Не смей да ми противоречиш“. На някого тези фрази или подобни на тях може би са познати… Или на повечето от нас…

От малки ни учат какви ТРЯБВА да бъдем, какво ТРЯБВА да правим, как ТРЯБВА да живеем. А ако посмеем да поискаме да отхвърлим натиска, лошо ни се пише. Идва и вината, че сме лоши, неблагодарни и как смеем да бъдем личности!

Примерите са многобройни и всеки може да открие за себе си своя. Ако поиска.

А ако бъдем личности, дали не оставаме сами? Съвсем НЕ, напротив: ставаме свободни!