Какво е любовта? Можем ли да я обхванем с думи?

Любовта е Живот, начин на живот, красота, отговорност, взаимно уважение и приятелство, отдаденост! И там, където има любов, няма нужда от много думи, тя се усеща. Не знам защо, но се сетих за един цитат: “Някой ден, след като сме овладели ветровете, вълните, приливите, отливите и земното притегляне, ще впрегнем енергията на любовта. Тогава, за втори път в историята на света, човекът ще е открил огъня.”

– Пиер Тейлхард Де шарден

Какво трябва да знаем и какво трябва да научим за любовта?

Какво трябва да знаем за любовта ли? Може би тя е благословия и дар от бога, може би е висша ценност и смисъл, или пък изпитание, клопка или заплаха? Любов от пръв поглед.  Любов, издържала проверката на времето. Любов, благотворна и даряваща сила и красота или обсебваща, задушаваща и лишаваща от съществуване! Романтична, изпълнена с нежност и грижа за другия или страстна, наситена с въодушевление, болка и тревога? Спокойна, търпелива и опрощаваща или маниакална, натраплива и постоянно изискваща! Любовта е такава, каквито са хората. За някои тя е нужда, за други посвещение и смисъл.

Някой се влюбва и всичко е прекрасно. Той/тя е на вълните на възторга, възхищението и еуфорията, защото в началото харесваме и боготворим всичко у другия. Но всъщност, влюбеният най-напред създава предмета на своята любов и започва, макар и неосъзнато, да търси в него винаги своята собствена и най-дълбока същност. Представете си двама влюбени, които се хранят един друг с парче торта. На лицата им е изписано онова удоволствие, нежност и взаимност, които сякаш казват, че в този момент нямат нужда от друго, освен от тази споделеност. Да си представим сега на мястото на хапките торта, които си разменят двамата, жестове, думи и отношение, с които отново да се „нахранят”, но вече в потребността си от взаимна сигурност и принадлежност, от признание и подкрепа, от внимание, ласка или страст – ето това е любовта.

Как се учим да обичаме?

Всеки има нужда да бъде разбиран, защото всъщност това му дава усещането, че е приет и обичан. Колко обаче полагаме истински усилия да бъдем разбрани? Не са малко хората, които вярват, че другият във всеки един момент „трябва” да ги разбира, че винаги „трябва” да се досеща какво точно мислят, какво имат предвид, казвайки или показвайки с поведението си нещо, или от какво точно се нуждаят в даден момент. Това е и невъзможно, и нереалистично като очакване. Ако желаем да бъдем разбрани и разбирани като човешки същества със своя чувствителност, ценности, мечти и желания, ако искаме да сме обичани, е необходимо да се потрудим за това. Това означава, че не другият трябва и е длъжен да ни уважава, обича, цени, а че е необходимо ние да си го извоюваме, да го спечелим. Да „пораснем” така, че не само да познаваме себе си и своите истински нужди, но и да имаме смелост, откровеност и доверие – в нас и в другия – за да ги заявим. Означава още да сме „отворени” към партньора си по начин, по който да усещаме неговите потребности и да откликваме на тях с желание и любов.

Има ли нещо случайно в любовта?

Прекрасно е когато има нещо случайно в любовта, защото това ще е най-неслучайната любов.

Защо и как избираме в кого да се влюбим? Има ли любов от пръв поглед?

Вярвам, че има любов от пръв поглед и мисля, че това е ТЯ! Това е нещо като едно предварително „знаене”, без доказателства, но с убеденост на душата. А избора в кого да се влюбим – ако е разумен, премислен, през много проверки и „решения” дали ще си „паснем” – моля, тук ще става въпрос за някаква сделка, нужда или интерес, но не и за любов. В любовта няма сметки.

Защо толкова много хора все търсят любов и никъде не я намират? Къде е любовта?

Много хора живеят в такъв страх да не ги „видят”, че накрая животът им минава без някой да ги е познавал изобщо, а толкова им се е искало истинска връзка и близост! Истинска, дълбоко интимна и съкровена близост е възможна обаче само когато човек е готов да се разкрива. Всеки знае за себе си колко близо в своя си свят допуска другия. Да си кажем истината – любовта е там, където има смелост, честност и разбира се – зрялост.

Каква е ролята на любовта в психотерапията? Може ли любовта да лекува?

Мисля, психотерапията, сама по себе си е любов, това е моето разбиране и това включва ясен поглед, отдаденост, зряла грижа и уважение към клиента. А дали любовта може да лекува – категорично да! Любовта никога нищо не поврежда, но когато има нещо „счупено”, то само с обич може отново да се „изправи”.