„Обратното на любовта не е омразата, а властта“ /Юнг/ – и се замислих – кое е тогава обратното на омразата?
Титаните в областта на психологията аз лично единствено цитирам. Не оспорвам, не коментирам или тълкувам. Благодарна съм за наследството, което са оставили и за това, че предизвикват съзнанието ми. Така и се запитах – какво всъщност е омразата и кое е обратното на нея?

Вярвам, че на чисто доверие и безусловна любов са способни само кучетата и малките деца и че човешкото същество е най-силно „ранено“ именно в предателството на възрастните към тях. И си представих едно няколкомесечно бебе, за което все още майка му е целият негов свят и от начина на откликване на този „свят“ на неговите потребности, малкото същество изцяло зависи – във всякакъв план. Представих си и майка, която с цялото си същество разпознава плача и състоянията на своето бебе и откликва на тях навременно и съответно, поставяйки бебето като цел на тази връзка, а не като средство за удовлетворяване първо на нейните нужди. Да, тя го храни, като в същото време го гледа и му говори нежно, гали го и леко го полюшва. Или пък го подсушава, като закачливо, с усмивка и с обич го прави….и бебето маха с ръчички, рита с крачета, то е щастливо и издава звуци….на радост. Това бебе и майка му са в уникална връзка, в която тя утвърждава съществуването му през удовлетворяване на потребностите му – на топла грижа, положителен емоционален контакт и цялостно присъствие – за него. Тя го е носила в себе си, близо до сърцето си и му дава живот. Ако чрез бащата опознаваме света, то чрез майката опознаваме живота. От доверието на бебето в майката, когато тя е на разположение да го „нахрани“ във всичките му потребности, то ще се чувства обичано, ще развие не само доверие в себе си, но и в Живота и в – радостта от него.

Мисля, че радостта /не веселието/ е преди обичта, дълбоката радост от удовлетворяване на потребностите ни. Хората търсят веселието, повърхностния хедонизъм, „разнообразни преживявания“, но познават ли радостта – онази, свързана с живото в нас, която ни дава сигурността и доверието в нас/Живота/мама! Затова, поне аз мисля, че обратното на омразата е радостта.

Тъгата изстудява, вината „вкаменява“, страхът сковава, гневът взривява /навън или навътре/ или „възпалява“. Ако тези състояния продължават дълго или доста често, те ще са сигнал, че сме „гладни“ в потребностите си. А от удовлетворяването им – от принадлежност, сигурност, смислен контакт и близост, значимост и същественост, допир, ласка, нежност, всякакъв вид интимност – зависи щастието и здравето ни /във всякакъв план/. Човек започва да изпитва отчаяние, безсмислие, безнадеждност и – да мрази. Изгубил радостта от Живота, отчужден вътрешно от него, или се лута изгубен в търсене на себе си, или става себеразрушителен, или се оттегля отчаян и мразещ.

Има ли обратен път към радостта от живото в нас – разбира се! Ницше пише – „Ако ти липсва бащата, създай го в себе си“. Може би това може да се каже и за Майката – като символ на навременната топла, утвърждаваща цялото ни същество „хранеща“ душата и тялото ни грижа и обич – от нас за нас, от нас за другите – в отношения, вдъхновяващи и пълноценни, за да се върнем към корена на истината за Смисъла на Живота – Радостта.