Природата е най-гениалното и съвършено нещо в света. Тя и всичко в нея се подчинява на няколко прости принципа, сред които този за причинно-следствените връзки, за баланса и т.н. Всичко в природата съществува в хармония с нея, но само при човекът тази хармония има специално име – естественост. Да, точно и само при човека, защото на никое друго същество не му и хрумва да се отдалечи от тази неразривна връзка с природата, освен на „венеца на еволюцията“.

В хилядолетната си история човешкият род избрал да използва своя нео кортекс, за да си въобрази, че естествеността е нещо примитивно и че той може и е длъжен да се „издигне над нея“. Решил да се бори за власт над всичко – над другите хора, над живота и смъртта, над природата и нейните закони. Ще покорява върхове, ще влиза в най-опасните пещери, ще излезе извън пределите на Земята, ще кара лудо и безразсъдно (а какво стана с нео кортекса?!) и във всичко това ще предизвиква смъртта, за да докаже колко по-голям е от нея, как има власт и над нея. Повярвал в илюзията си за безсмъртие, но „проклетата“ природа все се показва отнякъде. Защото тя просто Е и винаги е там! Тя няма нужда да се доказва, нито да се бори, при нея всичко е хармонично и естествено. Само в нея човек може да намери собствения си смисъл, защото само в нея човек може ДА БЪДЕ. Отказвайки се от нея, човек се отказва да Е и лека по лека (а понякога и направо) убива себе си.

Но макар и човешкият род да продължава упорито в своя стремеж да се отдалечи максимално от природата си, отделни негови членове все по-силно се стремят към нея. И те някъде в живота си нееднократно са получавали „урок“ от другите, че да си естествен е свързано с уязвимост и болка, но дълбоко в себе си знаят, че точно там е най-истинската сила на човека. И така докато едни избират личностното самоубийство, други подхранват и обогатяват извора на живота!