Ако човек не се заеме отговорно и смело с чувството си за малоценност, с вътрешните си липси, много е вероятно да изпитва дълбок – осъзнат или не – срам от това, как „вижда“ себе си през непълноценността си и да влиза в роли, за да компенсира вътрешния си личностен недоимък и да прикрие тази своя истина. И вместо да е „класика“, може да влезе в някоя друга главна роля, с която да участва в „трагико-комедията“ – на самия себе си. Ето някои вероятни:

  1. „Отличникът“ – тези хора се страхуват от провал и грешка до такава степен, че гледат на тях като огромно падение. Имат вътрешното усещане, че това би довело едва ли не до унищожението им, защото ще се чувстват дълбоко унижени и разобличени като некомпетентни и несправящи се. Въпреки своя перфекционизъм, през който дават двойно послание – „утвърди ме, но не знам дали ще го приема“, те си остават несигурни както в заявяването, така и в близостта с другите. Изпитват недоверие към другите и всъщност ги държат на дистанция.
  2. „Винаги на разположение“ – такъв човек има прекомерна нужда да бъде харесван, да има одобрението, едва ли не от целия свят. Идентитетът му не е изграден и то в голяма степен – липсват ясни вътрешни стандарти за това кой е и какъв е. Трудно взима решения, дълго се колебае – именно защото няма точна представа за себе си, потребностите и живота си. С доста размити граници е, в които би искал да вмести тези, за които е на разположение.
  3. „Контрольорът“ – дълбоко несигурен вътрешно, скован, инат. Придава си вид, че знае какво прави – само и само той да държи контрола. Стреми се доминира, за да има усещането за някаква сигурност. Привърженик на графиците, чието минимално отклонение го изпълва с огромна тревожност, дори гняв. Подхожда с изначално недоверие и доза подозрение – от една страна защото не познава спонтанността и лекотата, а от друга – това ще държи на дистанция всеки, който би видял вътрешната му несигурност и неувереност.
  4. „Затвореният“ – копнее за контакт и близост, но заради неувереност и дълбоко прикривана уязвимост, от която се срамува, отказва достъпа до него. Страхът да не разочарова и да не го харесат е по-силен от всичко. Това за него би бил най-големият провал – да бъде отхвърлен, затова и затваряйки се, той сякаш отхвърля.
  5. „Жизнерадостният“ – доста говори, много се смее, но смехът му рядко е онзи сърдечният, заразителният. Наблюдавайки го, човек би очаквал в някой момент смехът му да се смеси с плач. Несигурен, дистанциран вътрешно и от себе си, се страхува да се „види“ по-сериозно, защото ще се разпадне. Освен това е и душата на компанията, в която зад смях и повърхностни шегички прикрива неискреността си и самотата си. Ужасява се от конфронтация, защото тя ще изисква да заеме позиция, с която да покаже какво мисли, а той е толкова добър и весел – каква конфронтация – животът е шега и смях!
  6. „Стабилният“ – влиза в изкуствено самообладание, до степен да изглежда направо обезчувствен, защото другите са толкова крехки…, а той честичко им се присмива и презира. Понякога се забавлява, вътрешно и тайно, със състоянието на самообладаване – да, никой не би могъл да го „обладае“ и завладее. Но и знае, че не става въпрос за истинско равновесие, а за „буря“ от интензивни чувства на неудовлетвореност, несвързаност и самотност под повърхността, която от време на време се проявява или като експлозия, или като имплозия.
  7. „Виновният хронично“ – неуверен, пораженец, даващ недвусмислено послание за това на околните. Убеден е, въпреки че рядко е така, че ще го унижат и принизят, затова бърза пръв да се унижи – от една страна, за да „обезоръжи“ нападателя, от друга – за да избегне каквито и да е по-близки отношения – в които би проличало както ниското му самочувствие, така и противоречащо на него убеждение, че за да е така виновен, значи всъщност много зависи от него.
  8. „Агресивно-заплашителният“ – жаждата за признание е толкова голяма, колкото безкомпромисното прегазване на чуждите граници – с нулев интерес към чувствата на другите – за изискване на уважение и признаване на изключителната му значимост. Отвътре – огромна несигурност и ужас някой да не се досети, че колкото и да се прави на страшен, толкова е и нищожен.
  9. „Мъченикът“ – мечтаят за величието на „кръста“ – най-достойната награда за тяхната всеотдайност и често безсмислена и ненужна жертвоготовност. С тиха стъпка се нанасят в колкото се може повече животи, за да помагат, без дори да е искана помощта им и така да играят най-важната роля. Но това, което правят за другите, всъщност ги защитава от тези други, както и от истински и близки отношения.
  10. „Любителят на „животът е разнообразие и купон“ – има, ама толкова много приятели! Само, за да не остане насаме със себе си, защото ще се ужаси от дълбоката си вътрешна самота и несигурност, има постоянни ангажименти по разни събирания, събития, пътувания, семинари – та нали така опознава много нови неща и хора! Говори много, предимно плоско и тривиално, но за това пък с почти божествен патос. Вътрешно – много самотен и несигурен, с животът, лишен от смисъл. Изгубена душа.
  11. „Незаинтересованият“ – изглежда „центриран“ в своите си неща и го играе леко невидим, но всъщност малко са нещата, които би изпуснал от погледа си. Той е като лалугер, който наднича от дупката си, с таен интерес към изявите на тези, на които завижда. За него, да признае, че забелязва чужди успешни изяви, би било равносилно да видят зад високомерието му колко е несъществен. От време на време обаче насочва вниманието към себе си и то арогантно. Слага бариери, особено срещу онези, които с лекота и спонтанност печелят симпатии. Ако допусне някого до себе си, то ще се такива от неговата „класа“.
  12. „Аз съм много позитивен“ – това е ролята на бягащия от действителността – я от наивност и глупост, я защото е „модерно“, я от стремеж да се направи на много „добър и успял“ в „духовно“ отношение. Това е незрелият, инфантилният, с огромни емоционално-психични празноти в себе си, с отказана отговорна интелектуална дейност. Той обаче е твърде лесна мишена за всеки „гуру“, решил да спечели лесни и вероятно не малко пари от тези заблудени души, които мечтаят някой да ги поласкае, води и издигне до нивото на „избраните“.