Съблазняването играе много важна роля в човешките взаимоотношения. Тук, разбира се, се засяга не само сексуалният аспект, а цялостното въздействие на личността върху останалите, цялостното излъчване при взаимоотношенията с околните и съответно качеството на тези взаимоотношения.

Съблазняването, разглеждано от психологическа гледна точка, е движение, чрез което се задоволяват потребностите утвъждаване и принадлежност, храна и сексуалност. Потребност от Храна в аспекта на емоционална храна.

Смятам, че съблазняването, неизкривено проявено, е в тясна връзка и с подчинението на собствените потребности и с първичното доверие. Ако човек не е в пълен контакт със собствените си чувства и потребности, то тогава съблазняването има риск да се превърне в манипулация и средство за власт и контрол над другия. Ето защо е необходимо много ясно и честно да се разгледат мотивите за поведението и начина, по които задоволяваме потребностите си : здраво или изкривено. Вторият път води до псевдозадоволяване на собствените потребности, което пък на свой ред до увеличаваща се вътрешна пустота…

Как да разпознаем съблазняване, което цели да “приспи” вниманието ни?

За мен лично в ефективните човешки взаимоотношения би следвало да се усеща онази лекота, която сигнализира за свобода. Разбира се, това не би било възможно ако няма постигната вътрешна свобода. Общуването не би могло да е единствено като леко пухкаво бяло облаче, предизвикващо усещане за хармония и удовлетвореност на момента. Но има разлика, когато човекът срещу нас е честен и директен, с искрени мотиви, нецелящи да ни наранят, дори това да нарани самолюбието и егоцентризма ни. Има и друг вид общуване обаче, което може да ни въвлече във водовъртежа на чувство за вина и непълноценност, дълбокото усещане за злоупотреба с нас и нашата същност се появява. Разбира се, никой не би могъл да злоупотреби с нас, ако не му го позволим първо ние и ако първо ние себе си не сме предали преди това..

Срещала съм много хора, големи съблазнители, които имат „идеята“ да се грижат за другите и да бъдат полезни, да закрилят, да помагат. Бих ги сравнила с хищници, които дебнат плячката си, после си я гепват и почват да си я галят и милват..Милват си и все по-здраво стискат… докато плячката вече не може да диша. Трябва да призная, че и аз самата съм имала такива проявления, с което не се гордея.

Изкривеното съблазняване с цел манипулация и контрол над другия бихме могли да разпознаем по начина, по-който се чувстваме при подобни взаимоотношения: освен че сме като „изцедени“, в нас остава усещане за вина и за това, че не сме достатъчно добри по отношение на отсрещния човек. В този ред на мисли съблазняването си е чист емоционален вампиризъм, целящ да приласкае, а после да изсмуче психически и да унищожи.

Такива хора имат идеята, че светът им е длъжен и те са центърът, около който всичко се върти. Притежават силно изразен орален характер и са вкопчващи се и изсмукващи.

Изказвания от типа: „Ти си смисълът на моя живот.“, „Какво ще правя без теб“, „Ти си най-страхотният“, „Добре, че беше ти, за да…“, „ Давам живота си за теб…“, „Без теб бих умрял/а “ галят егото, но всъщност зад тях стои посланието „Бъди такъв, какъвто аз искам да бъдеш, бъди такъв, за да си ми удобен на мен“ и следва да се замислим върху мотивите на хората, изричайки подобни думи: дали уважават и приемат всъщност нас или зад думите им седи претенцията: на мен такъв си ми удобен, не се променяй, искам да те покорен. Подобно отношение  би имало за цел и да инвалидизира другия.

Ако срещаме хора, които ни дават посланието: „Бъди такъв, какъвто искам от теб да бъдеш“ или ние даваме това послание, следва да се запитаме какво е качеството на отношенията ни с другите, дали ги виждаме като личности или да просто обект, върху който проектираме собствените си очаквания, дали ние сме свободни и дали искаме другият да бъде свободен, дали съблазняването е здраво проявено или изкривено като манипулация и стремеж да променим другия.

В контекста на интимните отношения съблазняването също е важна част от комуникацията с другия. Когато съблазняването се проявява изкривено, един от възможните сценарии в двойката (а и не само, когато става въпрос за интимни отношения) е единият партньор да желае силно да доминира, изземайки отговорността във всички решения и поставяйки другия (разбира се с негово разрешение съзнателно или несъзнателно) в позицията на неразбиращ, неможещ, неадекватен. Така двамата попадат в садистично–мазохистични отношения, изпълнени с омраза и реваншизъм. И двамата са зависими един от друг и здравата агресия липсва.

Съществуват и хора, които са винаги към всичко и всички много добрички, никога не се конфронтират и са изключително любими на обществото и утвърдени от него. Най-често обаче под маската на добротата стои много враждебност, завист и омраза и към себе си и към околните. Прекален светец и Богу не е драг: има една такава народна мъдрост.

В контекста отношението към себе си и на взаимоотношенията ни с околния свят е важно да оценяваме кои сме, какви сме, къде сме и какво искаме, както и да си дадем сметка за участието си по посока на собственото щастие или нещастие, да си дадем сметка дали, колко и как зависим от хората, с които сме избрали да бъдем близки и да осъзнаем собствената си отговорност за личното си щастие, да съблазним здраво себе си и да се подчиним на собствените си потребности, за да можем да градим здрави отношения и извън нас самите.